Заповедно производство по чл. 417 от ГПК

През 2008г. в Гражданския процесуален кодекс е предвидено Заповедното производство. Всъщност Заповедното производство представлява производство по защита на безспорни вземания, което има за цел да улесни и ускори процеса по удовлетворяването на тези вземания. 

 

Заповедното производство коренно се различава от общия исков процес и дава особен вид защита на кредиторите. Предвидени са два вида заповедни производства – това по чл. 410 ГПК и това по чл. 417 ГПК, което се различава от първото с оглед естеството на източника на вземането. В единия случай – този по чл. 410 се издава Заповед за изпълнение. По чл. 417 заповедта е за НЕЗАБАВНО изпълнение. Повече за Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК съм написала отделна статия.

 

При производството по чл. 417 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение, което влиза в сила незабавно, и изпълнителен лист на основания, които са изрично посочени в закона документи, а именно:

 

 

Тези документи дават висока степен на вероятност, че действително длъжникът дължи. Въз основа на тези документи съдът с основание прави извод, че вземането е изискуемо и ликвидно, и издава изпълнителен лист.

 

Не всеки може да бъде „осъден“ по чл. 417 ГПК. За да сте осъдени по този член, трябва да сте подписали някой от документите посочени по-горе. Тези документи очевидно са по-различни и по-специални. Дотолкова различни и специални, че няма как да не ви направи впечатление, какво подписвате и за какво се задължавате, дори да сте без адвокат.

 

Например, ако се подпишете пред нотариус, че дължите пари на някого. Колко често Ви се случва да го правите? И ако някой Ви накара, няма ли да Ви направи впечатление? Или пък подпишете Запис на заповед – едно словосъчетание, което е добило грозна репутация, защото е в основата на много страдания. Ако сте подписали ипотека и т.н.

 

Друга съществена разлика между двете производства е тази, че Заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение – затова и хипотезата бива специална по отношение на чл. 410 ГПК. 

 

Издава се заповед, едновременно с която се издава и изпълнителният лист, без да се изчаква възражение по нея от длъжника.  

В производството по чл.417 ГПК на преден план е поставен интересът на кредитора, за когото е по-благоприятно да получи изпълнение, дори да постъпи възражение срещу заповедта за изпълнение. Очевидно, идеята на законодателя е, че на посочените документи им е придадена доказателствена сила и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо и ликвидно, поради което незабавното изпълнение би обезпечило в пълна степен интересите на кредитора.

 

Към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист вземането трябва да е изискуемо. В противен случай при липсата на изискуемо вземане съдът може да откаже изцяло или частично искането на заявителя-кредитор. 

 

Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

 

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя-заявителя в срока от съобщаването му с частна жалба.

 

Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдия изпълнителя (ЧСИ или ДСИ) на длъжника.

 

Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на обжалване, но обжалва се само това, че изпълнението е незабавно, а не самото изпълнение. Това означава, че по същество длъжникът твърди, че документът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение, като жалбата може да се основава единствено на съображения, които са извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. Възражението на длъжника, че не дължи, няма да бъде основание за спиране на незабавното изпълнение.

 

Всъщност, законът е дал възможност да възразите срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. И това не коства много усилия. Трябва само да подадете възражение в посочения срок от получаването на съобщението от съдия изпълнителя.

 

За подаването на възражение не е нужно човек да има някаква правна грамотност или да използва адвокат. Достатъчно е да вземе една бланка на възражение, да напише отгоре номера на делото, да се подпише и да я подаде. 

 

След това проблемът идва за този, който е използвал чл. 417 ГПК – който е подал заявлението за издаване на Заповед за незабавна защита. Той трябва да заведе дело по исков ред. По това дело трябва да докаже, че наистина парите, които е поискал, има право да ги получи. Ако не започне такова дело издадената заповед се обезсилва. Ако започне дело, но не успее да докаже, че има да взима – губи делото.

 

Законодателят в интерес на длъжника е предвидил възможността за спиране на незабавното изпълнение на основание разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК. Тази разпоредбата гласи, че възражението срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът предостави на кредитора надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Тук обезпечението трябва да е представено с възражението и да е в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. От това следва, че обезпечението по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД е определено от закона, а не определяемо, поради което и за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му. Принудителното изпълнение върху имуществото на длъжника се спира, но се гарантира и интересът на кредитора – чрез надлежно предоставеното обезпечение, докато не се установи съществуването на вземането със силата на пресъдено нещо чрез общия исков процес.

 

На практика, обаче, това се оказва неприложима. Това е така, тъй като при издаване на заповедта за изпълнение, се издава и изпълнителният лист, въз основа на който ще се пристъпва към незабавно изпълнение. Образува се изпълнително дело при съдебен изпълнител, който следва да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника. В много случаи, това е първият момент, в който длъжникът узнава за заповедта за изпълнение и може да възрази срещу нея. Но заедно с поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител обезпечава процесното вземане – чрез налагане на запор върху всички вземания по сметки в банки и възбрани върху имотите на длъжника. При така създалата се ситуация, според разпоредбата на чл. 420 ГПК длъжникът, ако възрази срещу заповедта за изпълнение, може да спре принудителното изпълнение, само ако предостави надлежно обезпечение.

 

В чл. 420, ал. 2 от ГПК са уредени изрично хипотезите, в които съдът може да спре изпълнението и без представяне на обезпечение от длъжника, а именно, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

 

 

Следва да се има предвид, че при спиране на изпълнението не се освобождават вече наложените от съдебния изпълнител мерки – запори, възбрани и пр. 

 

Ако длъжникът наистина дължи парите, е по-добре ДА НЕ възразява. Това е така, защото ще загуби делoто и към онези пари, които дължи, ще  се натрупат и съдебни разноски, и хонорари на адвокати. Ако длъжникът НЕ дължи парите и има доказателства за това е длъжен, и трябва да възрази. След като докаже своята правота, длъжникът ще спечели делото. Кредиторът използвал чл. 417 ГПК няма да получи нищо и ще плаща всичко: такси и хонорари, както на своите адвокати, така и на другата страна.

 

Има законова възможност за защита от чл. 417 ГПК. От Вас зависи дали ще я реализирате, или не. Ако се съмнявате и/или не знаете как да се защитите сами ползвайте правна помощ от адвокат.