Осъдиха ме без да разбера

Могат ли да Ви осъдят без да разберете за делото. За съжаление често в практиката се случва да си осъден без да разбереш за образуваното и водено дело срещу теб и следователно не можеш да организираш по никакъв начин защитата си. Последствие се оказва, че ти дължиш определена сума и това го разбираш, когато съдебния изпълнител те потърси за съответното принудително събиране на дълга.

 

Сега действащия Граждански процесуален кодекс(ГПК) и по-точно след промените през 2008г. е предвидена възможност връчването на съобщенията по образувано дело да става чрез залепване на съобщението. Причината законодателят да въведе тази въможност е укриването на ответника (длъжника), което води до не получаване на призовките и следствие делата се проточваха с години.

 

Най-многото “неприсъствени осъждания“ са по т. нар. Заповедни производства по чл. 410 и 417 от ГПК. Но за тези производства съм написала отделни статии.

 

Искам само накратко да опиша каква е основната цел на Заповедното производство. Заповедното производство е един бърз съдебен процес за да се установи имали спор между страните. В много от случаите длъжникът знае, че дължи, но не оспорва, че има да дава, а просто не иска да си плати.

 

И точно тук идва Заповедното производство, което показва на длъжника, че има да плаща и ако не го направи доброволно, то ще го направи принудително. Съдът по молба на лицето, което има да получава, разпорежда на длъжника да плати и му изпраща заповед за изпълнение.

 

Ако длъжникът, като получи заповедта я оспори, то тя се обезсилва. Ако длъжникът обаче получи заповедта, но не предприеме никакви действия тя влиза в сила. Същото е и ако длъжникът не разбере за издадената заповед – тоест ако не я получи или не иска да я получи. В този случай тя влиза в сила, издава се изпълнителен лист и се образува изпълнително дело, най-често при ЧСИ.

 

За да се пристъпи към връчване на съобщенията по едно дело чрез залепване обаче, трябва да се спазят определени законови предпоставки, за да се осигури възможността на длъжника да узнае за образуваното срещу него производство и да организира защитата си. Връчването чрез залепване е крайна мярка, приложима само в случаите, при които връчването по друг начин се е оказало невъзможно.

 

С оглед защита интересите на длъжника от съществено значение е на какъв адрес е било извършено връчването чрез залепване на съобщението. Връчването по този ред може да се осъществява само на настоящия адрес на длъжника, ако има различни настоящ и постоянен адрес, и на постоянния адрес, ако те съвпадат и никъде другаде. С цел установяване кой е настоящият и постоянният адрес на длъжника, се извършва справка в регистрите на населението за настоящ и постоянен адрес.

 

Връчителят следва да е направил всичко възможно да връчи съобщението лично. За да бъде връчването чрез залепване надлежно извършено, връчителят следва да посети адреса на длъжника най-малко три пъти в рамките на не по-малко от месец. Още при първото си посещение връчителят следва да проучи дали лицето живее на адреса и по кое време може да бъде открито там. В случай, че връчителят събере информация, че лицето не пребивава на адреса, не е необходимо да посещава адреса повече. Връчителят трябва обаче да посочи, в разписката за връчване на съобщението, по какъв начин е узнал тази информация /например от съсед, който му е съобщил това, но в този случай трябва да посочи кой е свидетелствал/.

 

Когато личното връчване се е оказало невъзможно, и когато не е било намерено друго лице на адреса на длъжника като близки или член на семейството, което да се съгласи да получи съобщението, като се задължи да го предаде на неговия адресат, чак тогава връчителят може да пристъпи към връчване на съобщението чрез залепване. Освен това връчителят следва да удостовери в документа, който съставя във връзка с връчването на съобщението /разписка за връчване/ всички обстоятелства, свързани с връчването. Така съставеният документ има официална доказателствена сила и не може да бъде оспорван чрез свидетелски показния.

 

И така, ако връчителят не намери длъжника и не намери лице на адреса му, което да се съгласи да получи съобщението със задължението да го предаде на длъжника, връчителят може да пристъпи към връчване на съобщението чрез залепване.

 

Съобщението трябва да се залепи на видно място на входната врата на жилището на длъжника. Само ако няма достъп до входната врата на жилището връчителят може да залепи съобщението на входната врата на сградата, в която се намира жилището на длъжника, като обаче и в този случай трябва да посочи в документа, който съставя във връзка с връчването, защо е залепил съобщението на място, различно от вратата на жилището на длъжника.

 

Връчителят трябва да пусне препис от уведомлението и в пощенската кутия на длъжника, а ако това е невъзможно, трябва да посочи обстоятелството /например, защото няма пощенски кутии/. 

 

Само ако бъдат спазени всички изисквания на закона във връзка с връчването, може да се счита за надлежно връчване чрез залепване, дори и когато длъжникът не е узнал в действителност за така залепеното съобщение. 

 

Според мен, този начин за призоваване и влизане в сила на заповедта е правилен. Правилен е защото освен длъжниците, права имат и кредиторите (тези, които са дали пари или вещ и трябва да си ги получат). И ако приемем обратното, то всеки недобросъвестен  длъжник  би могъл да вземе заеми от приятелите си, заеми от банки, да купи стоки на изплащане и да изчезне.

 

И ако призоваването беше само лично, а присъствието по делото задължително, то нямаше да има начин да бъде призован  и  нямаше да може да бъде принуден да си плати.

 

Какво може да направи длъжникът, ако връчването на уведомлението за образувано срещу него дело, извършено чрез залепване, не е било редовно?

 

Ако се касае за заповедно производство, заповедта за изпълнение, която е била връчена чрез залепване и за което длъжникът не е узнал, тъй като връчването не е било надлежно, длъжникът може в едномесечен срок от узнаването за делото, да подаде възражение до горестоящия съд с искане за връщане на делото пред първоинстанционния съд за преразглеждане. Производството е по чл. 423 от ГПК. Само по себе си така подаденото възражение не спира изпълнението. Ако вече има образувано изпълнително дело пред съдия изпълнител за събиране на сумата по принудителен ред, съдия изпълнителят няма да спре изпълнението.

 

Възможно е, съдът да не върне делото за преразглеждане, въпреки че страната в действителност не е разбрала за образуваното срещу нея съдебно производство.

 

Като адвокат Ви препоръчвам да не бездействайте и да потърсите правна защита, защото за да защитите правата си, трябва да изразите воля за това, а и всички действия, които можете да предприемете са обвързани с определени срокове. Бездействието само може да влоши положението и да увеличи дълга, когато става въпрос за парични претенции, предявени срещу Вас.