Разводът по взаимно съгласие е най-бързият и евтин начин за прекратяване на брака, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. В този случай страните сами определят, както личните и имуществените си отношения, така и отношенията си с децата след развода. Разводът по взаимно съгласие е уреден в Семейния Кодекс(СК) и Граждански Процесуален Кодекс(ГПК). Съгласно чл.50 от СК основанието за развод в този случай е сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. Не е необходимо да посочват причините и мотивите си за раздялата, нито кой е виновен за разстройване на брачната им връзка.
Предпоставката за допускането на развода е съгласието на двете страни, което се изразява с подадената и поддържаната от тях искова молба до съда, с която те изразяват общата си воля брака да бъде прекратен.
Няма пречка граждански брак с чужденец или между чужденци да бъде прекратен чрез развод от българските съдилища при условие, че един от съпрузите е български гражданин или има обичайното местопребиваване на територията на Република България.
Молбата за развод по взаимно съгласие трябва да бъде подписана лично и от двамата съпрузи. Документите за развод се подават в районния съд по постоянния адрес на двамата съпрузи или на единия от тях. Молбата следва да съдържа определени задължителни реквизити и съдържание, като е препоръчително да ползвате правните услуги на адвокат, като съгласието на съпрузите за прекратяване на брака. Към молбата се прилагат съответните документи и се заплаща първоначална съдебна такса.
На първото съдебно заседание двамата съпрузи трябва да се явят лично и да потвърдят пред съда взаимното си сериозно и непоколебимо решение да се разведат. Ако някой от тях не се яви без уважителна причина, производството се прекратява. В много редки случаи и при наличие на основателни причини е допустимо някой от съпрузите да не се яви лично и решението му да се разведе да бъде заявено от неговия пълномощник, напр. ако някой от съпрузите живее и работи постоянно в чужбина.
При развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съгласие(споразумение) по следните въпроси:
- Кой ще упражнява родителските права?
- Какъв ще е режимът на контакти на децата с другия родител?
- Какъв ще е размерът на издръжката?
- Кой ще живее в семейното жилище?
- Как се разделя общото имущество, придобито по време на брака?
- Ако съпругата е носила името на съпруга си, какво ще е фамилното й име след развода?
- Как ще се разпределят разноските по делото между страните?
Родителските права се упражняват от единия родител, а другият родител има право да вижда децата през определени дни от седмицата. В споразумението страните се съгласяват при кого от тях детето ще прекара определени празници и ваканциите. Другият родител, който не упражнява родителските права, е длъжен да плаща месечна издръжка на непълнолетните си деца.
Размерът на месечната издръжка на децата се определя от развеждащите се съпрузи. Той следва да е над предвидения минимален размер, който е ¼ от минималната работна заплата.
Размерът на издръжката се съобразява основно с нуждите на детето, неговата възраст, здравословно състояние, специални образователни потребности, извънкласни занимания и други.
Издръжката се изплаща на родителя, който упражнява родителските права. Препоръчвам тя да се превежда по банков път, тъй като е лесно доказуемо. Неплащането на издръжка за период по-дълъг от два месеца е престъпление по Наказателния кодекс, за което се носи наказателна отговорност.
В споразумението за развод следва да се посочи кой ще ползва семейното жилище. Обикновено това е родителят, при когото ще живеят децата.
Когато разводът е по взаимно съгласие, страните сами решават как да разпределят и ползват общото имущество. Общо имущество това са движимите вещи и недвижимите имоти. Страните могат да останат в съсобственост след развода и да не делят имуществото си със споразумението. Ако обаче се разпореждат с това имущество след развода, ще трябва да го направят заедно.
В споразумението съпругата, носила фамилното име на съпруга, следва да реши какво ще е след развода. В повечето случаи жената желае да запази фамилно име на съпруга си с мотивите, че с тази фамилия е станала известна в обществото и иска да го запази.
Така постигнатото споразумение се одобрява от съда. Когато споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, то съдът дава срок за отстраняване на недостатъците, като самото отстраняване може да стане и в съдебното заседание. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
Възможно е един от съпрузите да е завел дело за разстройване на брака по вина на другия съпруг, т.е. развод по исков ред, но впоследствие съпрузите са се разбрали и са сключили споразумение по-горе описаните въпроси. В този случай разводът по исков ред преминава към развод по взаимно съгласие.
Възможно е също страните да не постигнат съгласие по въпросите, посочени по-горе. В този случай делото от развод по взаимно съгласие ще се гледа като развод по исков ред и съдът ще реши всички тези въпроси вместо тях.
Съдебното решение, с което се одобрява споразумението и се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
За да премине бракоразводното Ви дело по-бързо и без излишни неприятности е добре да потърсите правните услуги на адвокат за постигане на споразумение по всички въпроси във връзка с развода.
