Развод по исков ред

Развод по исков ред може да поиска всеки от съпрузите, когато бракът, съгласно чл. 49 от Семейния Кодекс "е дълбоко и непоправимо разстроен". За да се стигне до развода по исков ред, страните, вероятно, са направили опит да се споразумеят и разведат посредством развод по взаимно съгласие, но този опит се е оказал неуспешен. Когато един от съпрузите иска да се разведе, а другият съпруг не му дава развод, съпругът, който иска прекратяване на брака трябва да подаде искова молба за развод по исков ред.

 

Не съществува легална дефиниция, какво означава "бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен", но практиката е приела това да бъде съвкупност от факти и обстоятелства, поради които бракът реално не може да продължи. Най-честите причини, поради които се стига до развод, са извънбрачна връзка на единия съпруг, финансови проблеми, домашно насилие и др.

 

Бракоразводните дела са продължителни, скъпи и емоционално изтощаващи всички участници в тях. Безспорно, най-тежко преживяват тези дела децата. Затова като адвокат препоръчвам съпрузите да прибягват до развод по исков ред в краен случай и да прекратяват брака си със споразумение по взаимно съгласие.

 

Компетентен да разгледа иска за развод е Районния съд по постоянния адрес на ответника. Исковата молба за развод по исков ред трябва да съдържа всички факти и обстоятелства от съпружеския живот, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ищецът, в исковата молба, следва да заяви дали иска от съда да се произнесе и относно това кой има вина за разстройството на брака, за влошените отношения. Ако няма изрично искане за произнасяне по отношение на вината, то съдът не се произнася по този въпрос. Възможно е обаче, да не се изтъкват неприятни подробности, когато не се търси произнасяне относно вината. Достатъчно е по делото да се установи, че всеки от съпрузите води свой собствен начин на живот и помежду им е прекъсната всяка емоционална, физическа и икономическа връзка. Много от случаите страните фактически са разделени.

 

Ищецът подготвя и подава искова молба, която трябва да отговаря на изискванията на Граждански Процесуален Кодекс(ГПК) и да съдържа данни на страните, адресите им, изложение на фактическата обстановка и фактите, въз основа на които твърди, че бракът следва да се прекрати, да приложи доказателства, както и в какво се състои искането. 

 

В исковата молба ищецът трябва да поиска от съда да се произнесе и по следните въпроси:

 

След проверка от съда на редовността на исковата молба същата заедно с приложените към нея доказателства се връчват на ответника за отговор. Връчването на исковата молба е от съществено значение за последващото производство. Ако исковата молба не може да се връчи на ответника, съществува специална процедура за призоваване чрез Държавен вестник и след това за назначаване на особен представител, който първоначално ще е на разноските на ищеца. Ако ответникът е чужденец, няма пречка да се призове на адреса му в чужбина.

 

От деня на получаване на исковата молба ответникът има право в едномесечен срок да отговори на иска с писмен отговор. С писмения отговор ответникът трябва да приложи и доказателствата в подкрепа на твърденията и аргументите си. С отговора може да поиска свидетелски показания, експертизи и др. доказателствени искания.

 

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът насрочва дата за делото, за която дата и час съдът изпраща съобщение до страните.

 

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. Първото по делото заседание е задължително присъствието на ищеца, ответникът може и да не се яви. Ищецът може да не присъства, ако има уважителни причини, за които причини се представят необходимите документи.

 

Делото за развод може да бъде спряно по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

 

Тъй като бракоразводните дела продължават доста дълго, а и отношенията между съпрузите обикновено са обтегнати до степен на нетърпимост, всеки от тях може да поиска от съда да определи привременни мерки, които да се прилагат докато тече делото.

 

Тези привременни мерки засягат:

Мерките могат да бъдат изменяни и допълвани от съда при промяна на обстоятелствата. Те се прилагат до влизане в сила на съдебното решение по делото за развод.

 

Съпрузите могат да поискат от съда да спре делото за развод, за да постигнат споразумение. В този случай максималният срок, за който делото се спира, е 6 месеца.

 

Ако страните успеят да се споразумеят, делото ще продължи като развод по взаимно съгласие.

 

За да постанови своето решение съдът разчита на свидетелски показания. Това са свидетели посочени от страните, които да установят фактите относно основателността на развода. След като счете, че делото е изяснено от правна и фактическа страна, съдът заявява, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок. Решението на съда подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.

 

Когато в брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът в решението си за развод заедно с прекратяването на брака се произнася и по въпросите относно:

От разглежданата статия става ясно, че разводът по исков ред е особено съдебно производство, което се подготвя и развива според всеки индивидуален случай. Събирането на подходящите доказателства определят изхода от подобно дело, поради което съветвам страните по делото да се доверят на адвокат.